17 идеи как да отгледаш щастливо дете:
Първото най-съкровено желание на родителите е да виждат усмихнато и щастливо своето дете! Предлагаме 17 лесни стъпки, за да изживее то едно радостно и безгрижно детство.
Помогнете му да „разпери крила“
1. Показвайте на детето си, че го обичате – винаги и
безусловно. И любовта няма нищо общо с неговите постъпки.
2. Не пропускайте ден, без да го похвалите – без значение дали
е успяло да се справи самичко с нещо или просто е положило усилия. Нека всяко
постижение (дори и най-малкото) бъде отбелязано с похвала – така детето ще знае
към какво да се стреми.
3. Не бързай да го порицавате, когато е сгрешило – нека малкото
знае, че всеки може да направи грешка (дори и големите хора), но допусне ли я,
трябва да поеме отговорност за действията си и да се постарае да я поправи.
4. Окуражавайте го да опитва нови неща – всяко ново умение,
което усвоява му дава възможността да се почувства гордо от това, че се е
справило. Нека усеща вашето одобрение и подкрепа, дори ако се притеснявате за
него (например при първите му опити да се покатери самичко на пързалката).
5. Изслушвайте търпеливо какво иска да сподели – без
значение дали ще разказва поредните приключения на любимия си анимационен
герой, или какво е станало днес в детската градина. Няколко минути на ден са
достатъчни, за да усеща детето ти, че уважавате чувствата му и се интересувате
от всичко, което се случва с него. Децата към които се отнасят с уважение, на
свой ред свикват да уважават и зачитат чувствата на хората околните.
6. Бъдте позитивни – не се вторачвайте в поредната беля, която
детето е направило. Вместо това опитайте да го „изловите“ за всичките му
„плюсове“: за това, че се е държало добре на масата, че се е извинило на
приятелчето си след бурния им спор „кой да кара камиончето“ и т.н.
7. Оставето го да поеме отговорност – нека помага у дома,
когато изяви желание (дори с риск чашата да се окаже на парчета:). Усещането,
че прави нещо „като мама и татко“, му помага да изгради нужната доза самоувереност
(качество, което ще му помага да преодолява само препятствията в живота).
8. Дайте му възможност за самостоятелен избор – нека самичко
решава коя блузка иска да облече за детското парти: Супермен или Костенурките
Нинджа. (Маловажно според нас, но от голямо значение за него :).
Покажете му какво чудесно място е светът.
9. Забавлявайте се заедно – смейте се, лудувайте винаги, когато има
възможност за това. Малките палавници са винаги готови за игри и закачки. Освен
радостта от веселбата обаче, игрите всъщност им помагат да опознаят света около
себе си. Ние, възрастните лесно причисляваме играта към графата „губене на
време“. Детето обаче се нуждае именно от това време, в което ще си
фантазира, ще експериментира, ще се учи да общува и… да спазва „правилата на
играта“.
10. Окуражете го да открива нови приятелства – тази възраст
понякога е доста „срамежлива“. Притечете се на помощ – ако забележите на
детската площадка детето самотно стоящо встрани, приближете се към него,
„представете се“ 🙂 и предложете на децата да поиграят заедно.
11. Помогнете му да преодолее страховете си – може да ни
изглежда странно, но децата имат техни „истински“ страхове, притеснения и
грижи. Бъдете на разположение – поговорете с него внимателно, като покажете, че
приемате сериозно всички негови тревоги. Не му се присмивайте!
12. Създайте му усещане за сигурност – децата се нуждаят от
нещо много простичко и лесно, за да се чувстват в безопасност под грижите на
мама и татко. Всичко, което трябва да направите за целта, е да изградите
детския режим: хранене, лягане, разходки в определени часове. Рутината помага
на детето, като му дава усещане за сигурност и предсказуемост.
13. Четете книги на детето си – най-хубавият начин да запазите
през годините онази невероятна близост и привързаност, която се заражде през
„бебешките месеци“. По една приказка за лека нощ всяка вечер ще развие детското
въображение и ще помогне на му да заобича книгата (особено трудно
постижение в днешния свят).
14. Опитайте да погледнете през детските очи –
малчуганите виждат във всеки миг от живота си възможност за забавления и
приключения, без значение с какво са се захванали. Опитвайте отвреме-навреме да
„смените перспективата“, припомнете си безгрижните детски дни. Оставете
например детето да си поиграе до насита във ваната – снабдете го услужливо с
достатъчно играчки и се забавлявайте заедно.
15. Забранявайте и отказвайте, когато се налага – децата се
нуждаят от ясни граници и правила: какво може и какво не е приемливо. Когато
поставяте ограничения обаче, не го правете ядосани или за наказание. Правилата
са в интерес на детето – обяснете му добре още отначало защо са нужни и… му
съчувствайте, когато неминуемо се сблъскате с неговото огорчение.
16. Никога не викайте в присъствието на детето – повечето
поотраснали деца посочват семейните скандали и лошите отношения у дома като
най-неприятни спомени от детството си. Нека домът ви бъде за малкото дете място
на спокойствие, любов и подкрепа – каквито и бури да бушуват „навън”.
17. Развивайте въображението на детето си – ако детето нарисува розово небе например, кажете му че е най-красивото небе, което сте виждали някога (вместо да му обяснявате, че е сбъркало цвета на пастелите и че небето е синьо). Окуражавай детето да изразява свободно себе си и да мисли творчески – това ще направи чудеса и за неговото самочувствие, освен за въображението му! 10 изпитани начина да отгледате умни деца Когато някой попита родителите какво най-много искат за децата си, какъв е отговорът? Те най-често искат да са здрави, щастливи и умни, нали? Историята на света показва, че образованието на децата се поставя като приоритет от родителите в развитите общества. Според хиляди двойки, то стои над всичко друго. Над собственото им благосъстояние, семейните и лични разходи и други обществени проблеми като недъзите на здравеопазването или публичната безопасност. Дори хора, които не са родители, признават, че интелектуалният растеж на младежта в страната им е нещо, което ги тревожи. Всички сме заобиколени с деца. Или пък вече сме родители и носим своята голяма отговорност. Как да възпитаваме умни и интелигентни деца? Блогърът Марк Черноф посвещава в MarcandAngel материал на темата, която го вълнува, защото е баща на син. Той препоръчва следното: • Говорете и винаги бъдете добър пример. Не казвайте на децата си как да живеят. Живейте с тях и нека те ви наблюдават. Потвърждавайте думите и ценностите си с дела или въобще не изказвайте тези думи. Децата ви наблюдават, стремят се да станат като вас. Затова бъдете този, който искате да бъдете. С други думи, бъдете промяната, която искате да видите в детето си. Човек, на когото може да се има доверие. Когато остареете нищо друго, с което сте се занимавали, няма да има значение, колкото това. • Намалете стреса си вечер, когато се прибирате вкъщи. Макар да не личи, децата искат повече от всичко на света родителите им да са по-щастливи. Книгата „Тайната на щастливите семейства“, издадена в САЩ, например цитира изследване, според което деца били запитани какво желаят най-много за майките и бащите си. Повечето от родителите помислили, че децата ще кажат „да прекарва повече време с мен“. Но отговорите най-вече били „да се прибира у дома вече по-усмихнат“. • Винаги вярвайте в способностите на децата си. Най-големият комплимент, който може да им дадете, е да покажете, че вярвате в тях и да им покажете, че ви е грижа. Когато видите нещо добро, красиво и истинско от тях, не се колебайте да изразите възхищението си. Ако видите нещо, което не е такова, дайте им помощ и напътствия от цялото си сърце. • Възнаграждавайте усилията им, не интелигентността. Това ще ги научи на постоянство, а с него се създава личен растеж. Усилията може да бъдат причина за прогреса на много, по-малко интелигентни хора над поинтелигентните. Положените усилия са в контрола на човека, те са нещо, което зависи от него. Щом усилията им бъдат признати, децата виждат себе си в позицията на „контролиращи“ успеха си хора и решават, че успехът им зависи от самите тях. • Не четете на децата си, четете с тях. Не позволявайте само да се взират в картинките на книжката, привличайте вниманието им към думите и ги учете да ги разпознават. • Вечеряйте заедно. Изследвания в Щатите показват, че при децата от семейства, където е установена традицията да се вечеря заедно, има по-малка вероятност в бъдеще да възникнат зависимост от алкохола, цигарите, наркоиците, ранно забеременяване, депресия или хранителни проблеми. Друго изследване от страната твърди, че тези деца имат по-богат речник, по-добри маниери, по-добра диета или по-висока самооценка в дългосрочен план. • Поставете логични, разумни правила и ограничения. Мнозина смятат, че е мит твърдението, че поставянето на правила за децата предизвиква бунтарство. Всъщност проблемът на бунтарството и завоят от правия път идва когато правилата за спазване не са били достатъчно разбираеми и добре обосновани. Липсата на правила пък се тълкува от децата като липса на загриженост. • Дайте на децата си възможност да създават здрави връзки с връстници. Отношенията с децата на тяхната възраст имат огромно значение за образователните им успехи и щастието им в бъдеще. • Осигурявайте среда да се наспиват достатъчно всяка нощ. Според книгата „NurtureShock: Ново мислене за децата“, липсата на само един час сън нощем може да снижи функциите на мозъка на един шестокласник до тези на четвъртокласник. Освен това се прави директна връзка между броя на часовете сън за детето и оценките му в училище. Дори 15 минути сън повече нощем може да доведат до повишаване на успеха на детето в училище от много добър в отличен, твърдят учени, цитирани в книгата. • Помагайте да поддържат дневник на благодарността. Учете ги на благодарност. Д-р Робърт Емонс от Университета на Калигорния в Дейвис моли ученици на тийнейджърска възраст да го правят в продължение на две седмици. В него те посочват по пет неща, които са им се случили през седмицата и са благодарни за тях. Резултатите били учудващо силни. В края на експеримента с дневника станало ясно, че те са 25% по-щастливи и оптимистично настроени за бъдещето.
Проблеми от въздействието на медиите и използването на мултимедиите при децата
Детската аудитория е сред най-уязвимите консуматори на медии. Тази група преоткрива и формира виждането си за заобикалящия свят и живот до голяма степен чрез телевизията, тъй като в забързаното си ежедневие родителите все по-често възпитават децата си с помощта на малкия екран. Децата възприемат и копират моделите на поведение, които наблюдават, поради липса на други или защото реалните не им се виждат достатъчно интересни. Така поведението на детето в обществото се променя. В определена степен интелектуалното, морално и социално развитие също търпят промени.
Виртуалният свят е привлекателен за децата и създава удобство за техните родители. Благодарение на новите технологии – увлечени в онлайн игри или телевизионни предавания, децата са у дома – мястото, което се възприема за най-сигурно, а родителите имат възможност едновременно да са спокойни за детето си и то от своя страна да не ги обезпокоява особено с присъствието си.
Огромна част от населението има поне един телевизионен приемник в дома си, а телевизионните програми, борещи се за място на пазара, се надпреварват в печеленето на аудитория. Най-малките, като най-уязвими, попадат в капана на предаванията с цветен декор и заядлив (за техните възприятия – смешен и забавен) водещ, слушат внимателно мненията на известни хора, без изобщо да разбират материята, защото е много далечна за тях.
Американската Асоциация на педиатрите провежда изследване, чийто предмет е доказването на връзката между консумирането на медии и хиперактивността при децата. Участват 2,623 деца. Всеки час гледане на телевизия във възрастта от 1 до 3 години се свърза с повишаването на риска от развитие на синдрома на хиперактивността с дефицит на внимание на 7- годишна възраст с почти 7%.
Виртуалната среда заема водещо място в интересите на децата. Интернет, телевизията и мобилните телефонни комуникации са големите предизвикателства, конкуриращи семейството, училището и нормалното речево общуване. В тази ситуация възниква въпросът за положителните и за отрицателните въздействия, предлагани от виртуалната действителност: дали тя разширява кръгозора, или е своеобразно убежище от неприветливата социална среда? В този контекст не може да бъде отминат въпросът за зловредното въздействие на компютърните игри, в които се водят всякакви военни действия, свързани с жестокост и насилие. Тези игри, които мнозина смятат за „безвредни” всъщност оказват мощно зомбиращо въздействие, особено върху детската психика. Те са лесно достъпни и се разпространяват масово на CD и в Интернет. Дори мобилните телефонни мрежи стават източник психичното заразяване .Това е реална заплаха за децата и в Япония и други държави вече има клиники,в които се опитват да лекуват новата наркомания, която кара децата и младежите да се пристрастяват до такава степен, че стоят денонощно пред мониторите.
Всички електронни устройства влияят на детското развитие. Възрастните смятат, че бебетата не обръщат внимание на включения като фон телевизор, ползването на интернет или чатенето в социалните мрежи. Поради това те не променят навиците си, свързани с използването на тези устройства. Според Даниел Андерсън още от ранна детска възраст много бебета са принудени да избират между важните и значими ситуации и отвличащите вниманието, но крайно незначителни стимули, идващи от средствата за масова комуникация. В резултат децата накъсват вниманието си на малки отрязъци и не могат да се съсредоточат. Така се формира т.н. „клипово мислене”. Също така, когато родителите са увлечени в това, което гледат, те не обръщат внимание на детето си и не следят какви реакции има или какви коментари прави. По този начин се нарушава и жизнено важната за развитието му комуникация с родителите. Започва да се извършва т.н „мултитаскинг”. Този „клипов” стил на мислене все пак има и положителна страна – способността мигновено да се отделя важната от неважната информация.Въпросът е не може ли това да се постига, без да се наврежда на психиката, здравето и общуването?
Изглежда, че днешните деца, като че ли са принудени да понасят грубостта, пошлостта, агресията на живота, с които ги „заливат” медиите. Това няма как да не се отрази върху възприятията им. Поставено в рамката и фокуса на медийното отразяване, едно събитие придобива много по-голяма тежест, отколкото в ежедневието. Затова е важно стриктно да се спазват разпоредбите на закона за електронни медии и да не се допуска излъчването на увреждащи психиката на подрастващите предавания в неподходящи часове, както и да не се допуска разпространението на неподходящи печатни материали сред деца. В законодателството тези текстове не липсват – проблемът е в контрола върху спазването им. Почти ежедневно сме свидетели на излъчването на сцени на насилие и еротика в праймтайма. Билбордовете са “украсени” с откровено еротични послания, да не говорим за вълната от насилие и порнография, която залива децата от интернет. Повечето родители се оказват неподготвени да се справят с това ново предизвикателство, така че децата отново са оставени сами на себе си. Това е проблем, който не може да се разреши за ден или два, иска се сериозна работа за повишаване на възпитателния капацитет преди всичко на възрастните, но и едновременно с това – за изграждане на умения у децата да разпознават опасностите и да се предпазват от тях.
Доказано е, че изпълнението едновременно на няколко задачи реално е възможно само в два случая: когато една от задачите се изпълнява автоматично (ходене, ядене) или когато изпълнението на задачите е основано на различни процеси в нашия мозък.
Често родителите „залъгват” децата още от бебета с филмче,за да се хранят, което влошава храносмилането, от една страна, и ,от друга, не помага, защото децата привикват към тези допълнителни стимули за извършване на ежедневни жизнени процеси, които се затрудняват и в бъдеще
.Децата могат ефективно да учат уроците си, докато слушат инструментална класическа музика, обаче способността да се усвоява материал при четене и слушане на вокална музика значително намалява, тьй като при изпълнение на тези задачи се задейства речевия център на мозъка. На практика ние постоянно превключваме от една активност на друга. Когато детето превключва вниманието си от една задача на друга, винаги има времева задръжка, фактически за това се губи до 40% повече време отколкото, ако трябва да се изпълнява една- единствена задача. Изследването от 2010 година на Kaiser Family Foundation показва, че тези, които смятат, че са майстори в изпълнението на няколко задачи, дават лоши резултати. Те правят повече грешки, по- трудно запомнят, губят повече време. Даденото изследване потвърждава, че учениците си подготвят домашните работи по-лошо, ако гледат телевизия. Други изследвания показват поразителното ниво на отвличане на вниманието при ученици, които работят на компютър при включен телевизор. В това изследване се проследявали движенията на очите, оказало се, че за 30 минути учениците са превключили своето внимание между компютъра и телевизора 120 пъти. Самите те смятали, че това се е случило около 15 пъти за 30 минути.
Компютърните приложения и програми, както и телевизионните програми имат обучителен и образователен характер. Изследванията показват, че децата до 3 г изпитват дефицит от сензорен опит и дефицит от визуални съобщения. Това означава, че от екрана те получават много по-малко стимули, подпомагащи обучението, в сравнение с тези, които биха могли да получат от взаимодействията с реалния живот. Гледането на телевизия съкращава времето за общуване на децата с възрастните и го прави по-бедно. Ако детето гледа образователна програма или филм с възрастните, в това време обикновено възрастните са по-внимателни към физическите му нужди, но не и относно разбирането на консумирания медиен продукт. И дори когато образователната програма е максимално интерактивна, тя не може да се сравни с родителя и богатството му на възможности, които да спомогнат речевото развитие на детето. Условията за такова развитие са максимално благоприятни, когато съществува и е създадена възможност за свободно общуване между детето и неговите близки. Гледането на предавания, макар и образователни, води до намаляване на мисловния процес при децата. Телевизията обикновено има минимални интелектуални изисквания от детето. Това може да формира привикване към леност на ума, която в последствие ще кара детето да отбягва занимания, които изискват повече интелектуални усиля. Когато детето не сваля поглед от телевизора, ни се струва, че то дълбоко осмисля това, което вижда. На практика обаче още след началото на гледането на предаването по телевизията, мозъкът на човек влиза в състояние алфа-ритъм. Състояние, за което е характерно отпуснатото бодърстване и дрямка, като при него човек е повишено внушаем. Сред ефектите е и това, че пристрастеният към телевизията по-малко критично се отнася към информацията и рекламата, отколкото когато тази информация идва по други канали. Колкото повече време детето гледа телевизионни програми, толкова по-малко време отделя за четене на познавателна литература, което оказва негативен ефект върху неговото развитие, тъй като четенето развива речниковия запас на детето. По-рано децата са отделяли значително по-голяма част от своето време за четене, при което се повишава концентрацията на внимание, развива се паметта им и въображението. Телевизията нарушава процеса на концентрацията на внимание, като предлага на децата фрагментирани визуални стимули и има ниски изисквания към въображението. Нито една образователна програма и нито едно приложение не могат да се сравнят с ефективността на усилия, които полагат родителите и педагозите за развитието на способностите на детето.
За да израсне едно дете здраво и пълноценно, то трябва да мине през определени етапи. Тъй като човекът е социално същество, той усвоява най-добре чрез социалните си контакти. Все още съвременните технологии не са напреднали достатъчно, за да заместят човешките взаимоотношения и до тогава най-добрите учители за един подрастващ остават хората от неговата социална среда, роднини и приятели.
Полезни връзки
Аз детето – http://www.az-deteto.bg
Училище за двама – http://www.galcheva.com/
Онлайн списание РОДИТЕЛ – https://roditel.bg
Здраво дете – http://zdravodete.bg
Забавен детски сайт – https://www.dechica.com
УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,
В Държавен вестник, бр.34/28.04.2017г. е публикувано ПМС №78/21.04.2017г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, с който се правят следните изменения:
- Считано от 02.05.2017г. не се изисква служебна бележка на хартиен носител, издавана от детската градина, при подаване на молба за детски добавки.
- Информацията за записаните деца в групите за задължителна подготовка, се подава служебно от детската градина, чрез информационната система на МОН.
- Ежемесечно Агенцията за социално подпомагане получава информация от детската градина за допуснатите повече от 3 дни неизвинени отсъствия на децата, подлежащи на задължително обучение.
- В случаите на преместване на дете по време на учебната година, в периода от 15.09 до 31.05, детската градина служебно подава информация, чрез регистъра на МОН.
Този нормативен акт отменя задължението детската градина да издава служебни бележки при подаване на молби за детски добавки, както и в началото на учебната година за записаните деца!!!
ДГ „Кокиче “гр. Плевен
Ул. „Драган Цанков“11
Телефон- 064/826169, mail :cdg3_pl@abv.bg
Консултация с учители – всеки ден от 12.30ч до 13.30ч.
Готови ли сме за учебната година
Правила за безопасност в мрежата
